ПИСМА
1955 година
22 май 1955 г., Разград
До Пенка Батоева
София
Мило Пенче,
Дните вървят и аз все с каненето си оставам. Не че нямам време, но нямам настроение да пиша. Моят артрит много ме измъчва, пък и квартиранти имам - едно младо офицерско семейство в моята кухня. Не са лоши хора, но след два-три месеца ще ражда и навярно и от моята стая ще ме изтикат, макар да казват, че чакат да намерят по-хубава и удобна квартира като за семейство. Къде ще намерят, когато болшинството от тях са още без такава и спят във военния клуб по земята. Те не са малко, а около 200 семейства. Бог да им е на помощ, че и на мене.
Дойде два пъти комисия, викаха ме в квартирния съд, гдето решиха да ми пратят бекярин, но пристигна семейство.
Необмислено, на цял полк с толкова семейни, и то в град, гдето нямат приготвени квартири и няколко вечери няколко семейства са спали на улицата с дребни деца до камионите си с багажа. Къщи хубави ли нямаме, и то какви още, но всичко отчуждиха и учреждения направиха. Аз знам само 20-30, а другите, които не знам? Големците си намериха със свободен наем. А, за нашия подпоручик, за който определят 16 лв. наем, ще стигнат за колиби като моята, колкото да не са на дъжда и вятъра. Ето сега вали проливен дъжд, но те са под керемида, макар че и моите керемиди не са толкова сигурни. Много пъти и от тях протича и прави пакост. Това е то, офицерство и чиновничество. По-рано са били по-добре тези, които са имали по-заможни родители и на края са получавали наследство и на старини са се улеснявали, но на младини са се лишавали от много неща, необходими за по-спокоен живот. Пък и сега е същото, но само че заможните родители малко останаха, а театрите, концертите, кината и тоалети, на когото прилича и на когото не, та всички завлича все в кризата.
Хайде, то сега е като новото вино: ври, кипи и накрая се укротява и става приятно за пиене на всички.
Как си с здравето? Ако ти е възможно и ти трябва почивка, пак ела, докато са още ученичките. Тук инак ще заемат може би и моята стая, която ще приготвя за теб, а онази на ученичките - като кухня. В такъв случай можеш да вземеш Любов, ако ти е на теб удобно.
Сега да ти пиша за моето здраве. Жлъчката, жълтеницата ги няма или се спотайват за по-благоприятни времена. Сега ме измъчва моят прословут артрит. Ръцете ми не стигат до главата да се вчеша, а все Надка ме вчесва, пак някой ден и невчесана прекарвам с кърпа на главата. Чакам Любен да се завърне, че пак да удари на лекуване. Да ти се похваля и аз с моите две падания. Веднъж, когато пристигна багажът на квартирантите. Иванчо, Надка и Руса бързат да опразнят кухнята и аз излязох уж нещо да помогна, че като се спънах и паднах на цимента, гдето главата ми издрънча като празна кратуна.
След една седмица пък реших да подредя гардероба. Стъпих на малкото столче и почнах да закачам едно, друго, но тъй като ръцете ми от болки не стигат, аз се захванах за вътрешността, а единият крак го нямало на гардероба, той се залюля и аз загубих равновесие и се обърнах със столчето заедно. Паднах много лошо, благодарение че не беше панерът с чаши и чинии, а другият с книгите, паднах на него, ударих си главата още веднъж, но много по-лошо, тъкмо на малкия мозък. Стана бобунка колкото орех, заболя ме извънредно много и много се уплаших. Цяла нощ не спах от болка и все му слагах мокра кърпа. Тъй щото падането не беше смъртоносно, но стигаше толкова.
Изглежда от падане ще умра, защото съм много неустойчива, от нищо и никакво спъване падам - един вид старо скитало.
Вие там бъдете здрави, че сте млади, и си нагаждайте живота добре, защото старостта е грозно нещо и никой не я желае.
Поздрав и целувки на всички ви и ми се обаждайте по-честичко. Това е моето удоволствие.
Майка ти
1956 година
14 март 1956 г., Разград
До Любов Винарова
София
Мило Любовче,
Получих писъмцето ти с хубавата мартеница. Много се радвам, че си се сетила да пратиш мартеничка с такова хубаво котенце на старата болна баба Руцка, която доживя и таз Баба Марта. По-стара и от мен, но тя всяка година се подмладява, защото докарва хубавата пролет, тъй очаквана от млади и стари, на които омръзва дългата и студена зима.Тук още е студено. Постоянно вали дъжд и сняг. Омръзна ми, Любовче, тази дълга зима, като стар човек на младите.
Хайде, ще чакам да дойдете, че между вас да се подмладя.
Много поздрави от леля ти Надка, свако ти Иванчо и от баба ти Руцка на теб, баба Пенка и мама Дора.
Целувка сладка на Любовчето от баба Руцка
РS. Днес Капка замина за София. Попитай там имате ли агнешко месо? Баба Пенка да прати сандъчето, че маджуна кога ще ядеш.
22 март 1956 г., Разград
До Любов Винароваа
София
Сладко Любовче,
Вчера получих писмото ти с хубавата рисунка като цъфнала градинка. Да имахме вече цъфнало бяло кокиче, че е време вече да ни поздрави и надпревари всички други цветенца, които се плашат още да си покажат своите хубави носленца.
Днес е 22 март, на който ден друга година хората правеха градините си и посяваха семена на разни летни цветя, а сега, Любовче, и кокичето си навежда главичката, изненадано от тази работна Баба Марта, която не дава на никого да я надмине. Даже и на слънцето не позволява да грее да стопли земята и да радва децата. Голяма ударница се показа и засрами всички млади, които се плашат от труд. Ето вие, които всички се занимавате: ти учиш и напредваш в пианото, училището, слушаш, даже се мъчиш и ти на тази крехка младост да учиш и английски. Мамичка пере и работи неуморно, бабинка ти и тя като Баба Марта учи чужди езици и освен другата домакинска работа е измислила вечно горящи печки. Как мислиш ти? В такава къща, гдето всички тичат, бягат, като пчелички, ще липсват ли сладостта и радостта? Вярвам и Кольо, когото не познавам, е също тъй добър, сръчен и благонадежден.
Продължавайте в този дух, но не прекалявайте!
Сега и аз стара, като Баба Марта искам от тебе да ми пишеш, както разбрах, че обичаш като възпитано дете да отговаряш, според етикецията на всяко получено писмо. Как бабинка ти измисли тези магически вечно горящи печки, каквато тъкмо на мен трябва. Досега изгорих 8 кубика дърва.Тя (зимата) омръзна вече на всички, но сега тя и моята печка ще излезе вечно горяща, като излапа толкова дърва.
Защо не ми пишеш кога да пратя маджуна и с какво? Също агнешко месо, ако няма там. Ще ви пратя заедно с маджуна и малко царевично брашно за мамалига.
Поздрави маминка Дора и я целуни по случай именния й ден от баба Руцка.
Виждаш ли, Любовче, че и аз вече пиша като дете първолаче, защото малко виждам.
Маминка
9 април 1956 г., Разград
До Любов Винароваа
София
Мило Любовче,
Тъкмо баба Руцка беше почнала да пее: “Слънчеце изгряло, птиченце запяло...”, а то, като започна пак да вали сняг, птиченцето сви опашка и цвърчи под стряхата в очакване на тъй забавилата се пролет. Бабите пак седнаха наново край печките да се оплакват от старост и болест.
Аз, Любовче, всеки ден хвърлям на птичките вън трошички и малко царевица за милите гладни птички. Здравей и живей волна като птичка.
Маминка
4 ноември 1956 г., Разград
До Пенка Батоева
София
Мило Пенче,
Писах ти затворено писмо, с което ти съобщих, че ти пращам една кошница грозде, защо не пишеш, дали го получи и в какво състояние. Постарах се да го наредя уж хубаво с листа, но дълъг път има да пътува. Колкото и да се е уронило, не ще се развали, защото го брахме преди дъждовете.
Дойдоха ли семейство Винарови и как е Дора? Сигурно е напълняла. А ти навярно се приготвяш за обещаната почивка (курорт). Хайде, обади се!
Аз съм много разтревожена с този квартирен въпрос. И в моите коптори иска да се настани едно семейство. То не е толкова виновно, защото и тези хора имат нужда от квартири и управата, за да се отърве, натрапва на главата на други, че добре ли е, не ги питат. Кой от кога живее в този град и има ли права на дом. Много съм разтревожена, нито ям, нито спя. Не може ли да се помогне с нещо, аз съм болна, както знаеш, и как ще изкарам зимата в една стаичка, като в затвор. С какво ли заслужих това?
Моите майчински целувки на всички ви
16 ноември 1956 г., Разград
До Пенка Батоева
София
Мило Пенче,
Получих писмото ти и те очаквам с нетърпение, но нека и Данчето да ти се порадва. Надявам се за утре Емил и Пеня да ми гостуват, както ми обещаха преди няколко дена.
Днес получих съобщение утре да опразня кухнята и средната стаичка, т. е. антренце да се каже. И как в понеделник ще ми изхвърлят вещите, където намерят, защото и навесът е малък за тях. Там са каците, дървата, въглищата и тем подобни.
Аз съм вече без кураж, не знам даже и да мисля, макар че Надка и Иванчо са тук, но и те чупят ръце и не знаят как да ми помогнат.
Ако беше ти поне, щях да имам повече кураж и вдъхновение. Ти си по-умна и по веща в това отношение.
Грозни дни доживяхме. Хора много, къщи малко. Хората трябва един връз друг да живеят, да пъшкат, въздишат и проклинат кого? И аз като Ботев ще питам, защо народе пъшкаш и теглиш? От ония ли, които разпънаха Христа на кръста, или от черно турско робство. Да, но сега нали сме освободени, затова ли измряха толкова невинни хора? Нали да подобрят живота на останалите живи?
Ех, Пенче, то се разбрало, че правото умряло много отдавна.
Хайде ела, поне с теб да се разтушавам и вече не ме напускай, докато не ми затвориш очите и ме изпратиш там, гдето е вечно спокойно.
Много здраве и на Данчето, което не по-малко страда, но тя е млада и с надежди да живее. За тях всичко ще се оправи.
Сега това време е като едно ново младо семейство. Докато се един друг разберат, много неприятности ще създадат на близки и далечни хора и след време ще си тръгнат в ред, но късно, когато изкарат вече на друма те вече побелели, остарели и никому ненужни старци.
Много здраве от маминка Руцка и от отчаяната ти майчица
1957 година
28 март 1957 г., Разград
До Пенка Батоева
София
Получих обширното ти и не много радостно писмо. Гледай си най-много здравето, остави и не търси обич и съжаление от чуждите деца, които още нищо не разбират от истинския живот и още мислят, че всичко, що хвърчи, се яде и всичко чуждо е тяхно. Няма нищо. Остави всеки да мисли както разбира. Пък и те не трябва да те газят от сега. Ти ще си държиш стаята, а тук ще идваш да се грижиш за старата си и болна майка. Аз ще икономисвам да можеш да поддържаш софийско жителство. Ти разбери, че нямам две Пенки, а само една и тя трябва да бъде повече при мен за всяка евентуалност. Разбираш добре, нали? Никой не трябва да чете писмата ни, а само огънят. На чуждите синове не разчитай. Колкото и аз. Аз имам само един син, който като теб истински се интересува от мене. Затова дръжте се с него ръка за ръка.
Това лято, както знаеш, Иванчо не иска да се интересува от лозята. То не вярвам, че ще ме остави без работници, но все ще бъде добре и ти да бъдеш тук да водиш сметка и аз да съм по-спокойна, че ти си при мен.
Аз много се радвам, че Дорчето е станала добра домакиня. Гордея се даже, че нямаме калпави деца, а всички са сръчни, работни, подготвени за всякакви времена и живот.
Всички приличате повече на татко си. Той не се страхуваше от нещо и вдъхновяваше и мен към труд и добро бъдеще.
Жорж ми пишеше, мамо, бъди римлянка, давай скъпи жертви за отечеството и не се отчайвай, макар при най-скъпата жертва, че той и от смъртта не се уплаши. Той не е по-малък от Ботев, Х. Димитър, Караджата и тем подобни. Бог да го прости и да му дава царство небесно. Беше 23 т. м. събота. Емил не забравя да ме спохожда. Тази година прати децата да ме залисват и отвличат.
През всичкото време до днес се занимаваха с мен, ту едната, ту другата. Хайде, мами, да играем на табла.
Аз преместих кухненската печка в стаята си и сега съм по-добре във всяко отношение. Не готвя вече в моето или по-скоро в неутралното антренце с четири врати, където аз вечно бях изложена на кръстопът.
Благодаря. Изкарах благополучно. Само напоследък съм поизстинала, но и то полека-лека минава. А ти с твойте болести трябва да почиваш повечко и да се храниш добре и пазиш спокойствие. Поврага, че чуждият син не ти казал “мамо”. Дай Бог и те да остареят и да заживеят със зетьове и тогава да изпитат това, което сега го смятат за правилно.
Много се омъчних за Райна, която загубила дъщеричка, дясна ръчица. Изкажи й моите истински съболезнования.
Ето пък и там, неин син не може да изкомандва чуждата дъщеря, но я оставил да изтрови сестра му и майка му. Язък на хубавия Ваню, за който майка му толкова сълзи изплака.
От парите върнаха 8 лв. и 30 ст., а не 17, както писа ти. Пращам ти пак листа, да видиш за какво.
Мъничката Емилия порасна ли доста, здрава да е, ще порасне.
Майчински целувки на теб, Дора, Люба и мъничката Емилия.
Майка ти
26 ноември 1957 г., Разград
До Пенка Батоева
София
Целувам малката Емилия, теб и всички неверующи християни.
Майка ти
1961 година
4 януари 1961 г., Разград
До Пенка Батоева
София
Мило Пенче,
Ето че доживяхме да дочакаме и тази Нова година.
Добре, зле изкарах старата, като всяка стара износена дреха. Тя старата все така сме я посрещали, посрещали и сме й се радвали. Всяко нещо, като остарее, става като старата година виновна на много наши несрети, които предписваме на нея година. В същност ние хората сме причина на всичко минало с надежда, че Новата година ще бъде по-добра, като забравяме, че хората са едни и същи, които ред години я изпращат и посрещат с дзурли и тъпани.
Ти защо не се обаждаш? Писала си на Савата по някой път да ме обикаля. Той дойде на Игнажден, отивайки у Игнат Карагитлиев. Радва се, че не си го забравила. Аз му се извиних, че не можах да му отида на 24 ноември, защото времето беше лошо. Както и да е, то е минало, но ми олекна, като се извиних.
От Милка имам дълго, хубаво писмо. Пожелава ми Новата година да ми носи всичко хубаво. Дай Боже, не на мен само, но и на вас доброто ще бъде и за мен.
Не се решавам да пиша на Милка, защото къде пиша, какво пиша не виждам, но вие моите деца ще го разберете, защото познавате мисълта ми.
Хайде пак да кажа, дано този път годината е здрава, а другото, което зависи от хората, да го правят с ум и разум.
Поздрави на Карло, Дора и децата.
Целува те майка ти
1962 година
26 април 1962 г., Разград
До Пенка Батоева
София
Мило Пенче,
Писмото ти получих, те са се срещнали по пътя с моето, без да се познаят, но във всеки случай твоето пристигна благополучно. Вярвам, че и моето не е сбъркало пътя. Малко се поразбрахме, но все чакам друго, от което да разбера, как завърши прославутият мъдрец. Не стигат другите човешки болки и несгоди, че и зъбите почват още от детската люлка до дълбока старост да измъчват човека.
Кое ли у човека е здраво и трайно. Бог е направил човека от кал, защото тогава е нямало навярно както сега разни здрави метали, каквито изнамериха неговите първи хора. Тъй щото, ако сега някой път се строи пак един човек след страшните атомни войни и земята остане съвсем без хора, то първия човек Бог вече ще знае от що да го направи и каква душа да му вдъхне - добра и човешка, с каквито би трябвало да бъдат хората: само живи ангели, и тогава вече ще се постигне всичко желано на земята, т. е. истински рай, какъвто бил оня, в който Адам и Ева са били поставени от Бога, но те в най-скоро време го одрискали и станал пъкъла, те пожелали труда и злобата за човека.
Ти пишеш, че и ти не си добре с здравето, че и Емето е при тебе, и Данчето също не е добре. Чудя се как се справяш. Хайде, дано вече всички сте добре и здрави да посрещнете празниците. Вчера Надка меси козунаци и боядиса яйца. Направи и други сладки. В събота ще отиде на гости при Капка.
Ти, вярвам, ще постоиш повечко във Варна, още повече, като и детето е при теб. Не си на чуждо място, а при едно от децата си. Сега хората повечето така живеят. Имам писмо от Милка. Праща ми козунак и бонбони.
Преди няколко дни бяха 40 дена от смъртта на скъпата Анка. Моля те да напишеш писмо веднага. Ти умееш да го наредиш, че да разберат коя е била причината за нашето мълчание. На мен много ми е мъчно, че в лицето на Анка загубих една добра и искрена роднина, която напоследък все ме ръководеше как да се лекувам и пазя здравето си. Пенче, когато си отиваш, мини пак от тук, че да видя още веднъж Емето.
Целувки на всички ви от майка ти Руцка
1964 година
14 октомври 1964 г., Разград
До Пенка Батоева
София
Мило Пенче,
Лакомствата: ябълки и сардели, отдавна получих по Любен Обретенов. Благодаря много. Той обеща, че заминава ли, ще ми се обади, но не стори това, защото аз му казах какво ще ти пратя. Поне писмо ще й занесеш. Аз за всеки случай бях приготвила едно бурканче сладко от дюли. Щяхте всички да се почерпите и така бурканчето още стои на бюрото.
Аз за сега съм самичка. Ружа още не е дошла, след две седмици ми пише ще дойде. Кадъната идва по веднъж на седмицата. Днес събота пак беше до обяд. Изтупа пътеките, изми балатума, напълни двете сандъчета с дърва. Имам подпалки и без да ходя до сайванта, ще ми стигнат до събота. Завчера беше Емил за два дена. Нали знаеш, той, като дойде, ми набавя всичко необходимо. Пък и съседите Стефан и Гогата било риба, било някое по-рядко лакомство. Аз, право да ти кажа, освен зарзават, мляко, компоти и грозде, каквото Емил ми набави доста - не ям. Който продаде, няма нито пари, нито грозде. Марин не ме оставя без нищо. С една дума, всички съседи се грижат за старата си съседка, че да отпразнуват стогодишния й празник.
Мара Явашева често ме обикаля, също и Емил ми донесе вчера една скумрия. Както виждаш, всички се отзовават човечно. Остава на вас с едно писъмце да им се отблагодарите за човешките грижи, които полагат за една стара съседка.
Парите и те донякъде стигат. Благодаря на Бога, че бедният ви баща ме е оставил с пенсия. Ако беше имот и него щях да прахосам. И сега, като гледам с нашето малко имане как разполагат чужди хора, как ми капят сълзите. Хайде, Бог да ви помага, поне да сте здраве. Любен ми каза, че сега си имала чудесни квартиранти. Много хубаво стопанисвали чуждата къща, също като своя. По-добре стори, че не я продаде. Който продава, нищо няма. Парите нищо не струват, а имотът от ден на ден по-ценен става.
На Капка писах да й честитя дъщерята. Нищо не съм й пратила по случая. Знам, че тя няма нужда от нищо при този баща. Той за мене е уникум, като другари, като баща.
Хайде, чети, препрочитай, дано разбереш моите йероглифи.
Обаждай ми се по-често!
Целувки на всички ви
майка ти Руцка
1988 година
30 април 1988 г., София
До г-жа Емилия Винарова-Орланди
Тиволи, Италия
Обична ми Еми,
Развълнувана бях от твоята трогателна нежност и признателност на внучка (картичката ти по случай 90-годишнината ми). Благодаря и за хубавите пожелания за Великден, който обаче ме намери в леглото и този път смятам доста сериозно засегната. Чувствах как сърцето ми се топи като снежинка в гърдите ми. Накрая Люба намери някакво швейцарско лекарство, което ме поуспокои. Откакто се пребих в нашата баня, организъмът ми се поддава на разни заболявания. Пък и психиката ми се разклати от мръсната игра на Горов, който ме подмами и ми вдигна сбирката, скрои ми такава подла игра, че не е за описване. Като дойдеш, ако съм жива, ще ти я разкажа подробно. Ужасен тип излезе и още се чудя какво мога да направя, за да пресека пъклените му намерения, да използва моята поезия. Но да оставя засега всичките си мъки и неволи, да не те занимавам повече с тях.
Тук зимата мина необикновено топла и суха. Аз казвах на децата: Любов, която не е изживяна на младост, идва по-късно, студ, който не е дошъл на времето си, идва през пролетта. И точно така стана. До вчера парното отопление вървеше непрекъснато. Много овощни дървета пострадаха от късния студ. И ето тези дни е още студено, но парното ни издъхна и в къщи изстина и ние нахлузихме дебелите чорапи и навлякохме дебелите рокли и жилетки.
Пазете здравето добре, защото то е основата на всички добрини!
Емко, сега като имаш да отглеждаш двама красиви и умни юнака, не се хвърляй много в странични работи. Германките, като имат малки деца, казват: “Отглеждам малки деца и на всичко останало обръщам най-малко внимание. Главната ми работа и цел е доброто и правилно отглеждане на децата.”
Ти, Еменце, си ми хубава, добра, умна и работлива и съм сигурна в курса на твоето отглеждане на децата. Много добре е, че ги извеждаш на въздух и слънце.
Грижи се за мъжа си, както се грижиш за децата си, които заедно създадохте. Массимо е неповторимо добър и разумен и честен мъж, каквито на милион един се намира днес. Бъди винаги нежна и деликатна с него. Никога да не те вижда груба и намръщена, това действа отрицателно на хубавата семейна обич, което е много важно (от съветите на покойната ми майка). Децата можеш да посгълчиш, когато го няма в къщи, никога пред него. Иска се много търпение и ловкост при възпитанието им. Техните душички са крехки като самите тях и грубостта тревожи сърчицата им. Милите скъпи дечица, те са чувствителни като малки птички. Емко, нали не ми се сърдиш на бабините съвети?
Целувам всички ви с много обич - Бабчето
© 1999 Любов Винарова. Всички права запазени.