От спомените на Полковник Никола Батоев

За тях двамата нямам подробни сведения, освен техните имена, приблизителните години на тяхното раждане, умиране и оставения от тях имот. Имената на техните жени не са запомнени, понеже се назовавали на името на мъжа си (баба Батювицю, буля Радковица и пр.).

Големаните са живели в колиби Равнище, което отпосле е станало самостоятелна община. Същевременно са имали две къщи, дюкяни и други имоти в с. Видраре и на върха Драговица – колби Драгоица са имали къща, ливади, пасбища и гори. До преселването им в с. Телиш 1880 г. са живели в обща задруга, така че е имало от тях хора, които са живеели във Видраре, Равнище и Драговица.

Къщата, която бе оставена на моя дядо в с. Равнище, беше всред голяма овощна градина, която се пресичаше от малък дол със студен кладенец – вода за пиене. Съседите бяха все дядови братовчеди – Големани. Техните къщи и имоти бяха все наследство от дядо Батю и Петко Големана.

Занимаваха се със земеделие, овощарство, пчеларство и скотовъдстро. Жените освен, че се грижили за домакинството и децата си, са работили заедно с мъжете. Видрарските жени никога не стояха без работа. Всичко се изработваше от техните ръце. От пазара се купуваше два-три пъти в годината сам газ, сол, памук, желязо и най-необходимите инструменти за направа на къщите, колите, ралата и пр. Всяко лято част от задругата заедно със стоката – едрия и дребен добитък оставали на Драговица, на паша и се прибирали в началото на зимата. Къщата на Драговица била здрава и добре запазена, баща ми като дете е прекарал няколко лета там. През 1932 т., по време на делбата на баща ми и брат му Петко, се изкачихме на връх Драговица, но намерихме само основите на разрушената къща. Пред къщата се простираха ливадите, а под самата гора имаше голям пълноводен извор със студена балканска вода, който наричаха – Езерото. От дядо Батю бяха останали до момента на делбата, около 150 декара имот около село Видраре, Равнище и колби Драговица.

Някога, обаче имотите около Драговица и Равнище трябва да са били по-големи, защото през 1932 г. старите хора от Драговица ми сочеха целия Драговишки баир, като бивш Големански, делен обаче между многочислените поколения, той се е раздробил и днес е неузнаваем. Мнозина от притежателите на този имот не зная дори, че са от рода на Големаните, понеже у нас рядко се помни по-далеч от прадядо и не се занимават с подобни “празни работи”.